Chapter Text
– Имам подарък за теб за Коледа, бебчо – измърмори Маклейн и коленичи между краката на Луси, която го погледна с блеснали очи.
– Татко... Не бива... О!
Протестите ѝ бяха прекъснати, а съвестта ѝ - заглушена, когато баща ѝ отмести бикините ѝ настрани и езикът му се плъзна по срамните ѝ устни, лижейки я лъстиво и жадно. Беше толкова невероятно умел в това... Тялото на Луси се изопна и тя изстена силно.
– Татко... Татенце... Да, да, не спирай... О, Господи... ДА!
Беше толкова възбудена от мисълта за него, че ѝ отне по-малко от две минути да свърши. Тя изпъшка доволно.
– Обичам те, татко!